Там, зад мъглите, до поточе пенливо,
в което се взират нощем звездите,
малката къща, боядисана в сиво,
пази грижливо на детството дните.
Асмата на двора все още е жива,
скрила в листата си детска сълза,
отронва се с писък, в земята попива
спомен тъжен от горещи лета.
Трикракото столче смутено ме гледа,
много различна изглеждам сега,
помни ръчичките малки и бледи,
как ги целуваше моят баща. ...