Посветено на КК
Отбих се на пръсти в душата ти детска,
невинна и чиста, като девствен олтар.
Натежала от болка, от удари мерзки,
от хорската злоба и от лошия зар.
И сърцето ранено аз обико́лих.
Стените му бяха надрани с пирон.
Коленичих в кръвта и през сълзи се молих,
да открие душата ти топъл подслон.
Прегърнах с безкрайна любов тишината.
Целунах икона. Наведох глава.
Търколи́ се сълза, изкънтя в самотата.
И на пръсти напуснах твойта душа.
© Valya Тodorova All rights reserved.
