Повод за отлитане
ПОВОД ЗА ОТЛИТАНЕ
Поредният септември е отминал
и утолил е дългата ми жажда.
Аз нежните му тишини обичам –
през зимата не исках да се раждам.
Намирам смисъла да съм покоят.
В примирие листата да превръщам,
когато сенките подир пороя
завръщат се в смълчаната ми къща.
Дали погрешно себе си потърсих
сред сферите на летните лозници?
Горчилката след всички земетръси
не е причина да отглеждам птици.
Настръхне ли от кукувича прежда
и орехът започне ли да капе,
ръце разтварям – с беглата надежда
че някой ден ще бъда ангел.
Заложник стана синьото ми лято
на лудости и неизбежен огън.
Да притъпя е трудно сетивата,
да обуздая любовта – не мога.
© Валентина Йотова All rights reserved.
