Той ми занича в очите,
бърше сълзици солени.
Казва ми мило момиче,
ката ден диша за мене.
Ти се помайваш сънливо,
чакаш да кацна на мушка,
клатиш рогца инатливо,
кюташ, но аз съм скорушка.
Болки лекувам големи,
древен съм плод изцелител.
Бързай, бери ме навреме.
Умната.
Твоят дразнител.
© Светличка All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
