Преди
Ти нали си жена? Съблечѝ
разкроените дрехи на мрака.
Останѝ по очи – и мълчѝ...
Предстои ти огромното
чакане...
Утешѝ нежелания срам.
Позволѝ на ръцете да
галят.
Полетѝ до небето, и там
намерѝ се в сърцето на
краля.
В океани от морска любов
и забрàни да кажем „Обичам!“
сме пияни, а с изгрева нов
се усмихва животът различен.
Ти си нежна жена. Останѝ.
Аз сега си отивам полека.
Теб обичах, но беше преди.
Забравѝ. Намерѝ си пътека.
© Димитър Драганов All rights reserved.
Бъдете здрави, творете! 
