Прекосяване на океана
ПРЕКОСЯВАНЕ НА ОКЕАНА
Нима дошла съм, за да си отида?
Стоя и гледам залеза на хълма.
Навярно тъй потъва Атлантида –
в безвремие, което ме погълна.
Изгубих в него хиляди възторзи
и мракът – черна гъба, ме отрови.
В градината ми няма смин и рози.
И изгреви дори не чакам нови.
Обичах, Боже, толкова обичах,
че от стремеж загърбих суетата.
Ала не знам къде изчезва всичко –
на кръстопът стоя и непозната.
За пристани душата ми копнее,
за рамо, до което да се сгуша.
Аз този остров не разбрах къде е
и някога ще стъпя ли на суша.
Но вярата ми, че въздишка има,
що би изпепелила всяка стъпка,
кураж ми дава – в дрипавата зима
да дишам и в сълза да се окъпя.
© Валентина Йотова All rights reserved.
