Не съм Титаник - за да търся айсберг.
(Ще се разбия само, ако искам.)
Годините са повече от двадесет.
Ако ви лъжа, сигурно е истина.
Зад твърдия графит на диаманта
и тъмното е светло - като празник.
(Да можеха - чрез мен - да си простят,
и да обичат, колкото ме мразят.)
За да потъна трябват музиканти.
И първа класа хора - за умиране.
Причината я знае капитанът:
Куршумите предпазват от бесило.
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
