Отказа да избираш със ума,
побърза да погалиш със сърцето.
Покани тъмнината у дома,
и делникът ти даде на заето.
За бавно приближаващия крах
познаха безпристрастните зяпачи.
Не се прокрадна нито нотка страх
под спуснатите от любов клепачи.
С прободна рана се сдоби в плътта,
покри я с билки без излишни думи.
Усмихна се широко на скръбта,
и покори я с погледи разумни.
© Светличка All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
