Мълчанието сякаш е наука
и с теб се състезаваме жестоко.
Тъй както ти си там, а аз съм тука,
със чувствата играем си на покер.
Безпомощност и нежност се преплитат,
тъга и радости ни задушават.
И движим се в един опасен ритъм:
между началото и между края.
Кошмарите дори не ме лекуват
от болестта да искам да те видя.
Откакто те познавам, се сбогувам
и пак не зная как да си отида.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
