Първите стъпки на пролетта
На външен вид те гледам - бяла, тиха, перлено красива
Отвътре - хаос, енигма
и рок енд рол, със малко суета пенлива
Прехласнато се вглеждам, без да зная
творя ли или пък проучване ти правя...
Изглежда, че почти е пролет вече
със тебе си говорим отдалече
Ти казваш, че харесваш ми Поезията... много даже
намираш я за мой особен интелект
И аз съм много притеснен тогава
В земята на убитите поети, не е желателно да си поет
Почти е пролет вече и аз и ти, и Фотев пием вино с лед.
В поезията сме всички Живи, но само миг,
а след това
Морето си Го взима,
взима ни и нас - и мен и моят интелект!
© Синьо момиче All rights reserved.
