Пътник.
Като пукна искам кръст от клони
Не ща го паметника
тежък.
не ща и свещи.
(че ще вземете да ме запалите)
и сълзите ви аз неща
( че, ще ми стане мокро).
По добре не идвайте!
от гроба няма да ме
вдигнете.
© Христо Манчев All rights reserved.
Като пукна искам кръст от клони
Не ща го паметника
тежък.
не ща и свещи.
(че ще вземете да ме запалите)
и сълзите ви аз неща
( че, ще ми стане мокро).
По добре не идвайте!
от гроба няма да ме
вдигнете.
© Христо Манчев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...