Разговори с неродената ми дъщеря
Дъщеря ми навярно след време ще каже:
„Тате, бил си поет, но какво от това?
За какво си се имал за толкова важен?
За какво си се борил, баща ми, в лъжа?“.
Цял живот съм се борил, момиче любимо...
Цял живот съм се движил достойно напред.
Цял живот съм пътувал към нещо незримо.
Цял живот съм успявал без доза късмет...
„Тате, бил си поет и си рими оставил,
но народът ни, тате, творби не чете.
Днес народът за рими е сякаш забравил
и се бори за глътка в житейско море“.
Не народът за римите, чедо, забрави,
а в душата му няма местенце за тях.
Той не може глава от беди да изправи
и в гърдите му – тъмен, заседнал е страх.
Дъщеря ми ще чака от мен да говоря
в тъй далечна, спокойна и светла година.
Ако с рими успея света да преборя,
ще я кръстя с красивото име Дарина.
© Димитър Драганов All rights reserved.
