Мисъл -
тиха история
като жив трепетен зов.
Спомени топли
в шеметен ритъм -
бяг на пространство
от мойте ръце.
Времето...
бяла морска пяна...
стопена от жар
в мойто сърце.
Връщане няма:
щом така си рекъл;
Мисълта - перце,
отскубнато птиче перо;
Спомен и рана,
разпиляна пепел,
падат на пода,
слети в едно...
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
