Решение

Dec 15, 2010, 3:27 PM

Poetry » Other

710 0 2

Решение
Вдишвам бавно и издишвам
насъбрала се тъга.
Думи бягат ми излишни,
щом говоря си с дъжда.
Спомен, стон, дори въздишка.
Топла капчица сълза.
С пръст докосвам я и виж я
как се стапя тя сама.
Да, напразно ще да търся
светлина, де тегне мрак.
Но сърцето грозно пъшка ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Решение

Want to read more?

Random works