Реставрирах за тебе картина
РЕСТАВРИРАХ ЗА ТЕБЕ КАРТИНА
Всеки свое silenzio има.
То се носи додето умреш...
Но в една пасторална картина
ще помоля сега да се взреш.
В нея аз съм - в купето на влака -
как преборвам и срам, а и страх,
да събудя у мене юнака...
Как от Варна до Девин туптях!
Но пък туй е минорна картина
и е с грешно подбрани бои,
щом текат като цветна лавина,
та не можеш да видиш, уви
на десетки места как пристигах -
във зори все поемал на път -
как по тебе копнях и откривах
колко хубав изглежда светът.
В ресторанти, градини и гари,
по пероните - в слънце и мрак,
из концертни, препълнени зали
от любов боледувах, но пях.
Устремил се бях теб да намеря
и макар че не те нараних,
любовта сублимира в химера,
а горчивата чаша - изпих!
Недокоснат, отритнат, забравен,
не натрупах в душата си грях.
От метал и гранит бях направен,
но... без твоята ласка живях.
Не видя със сърцето, с очите,
туй, което бе в мен и горя,
ала днес - чак до края на дните -
нежността си не ще укротя!
Точно днес, позволи ми да кажа -
при това с най-изящни слова:
Само себе си аз ще накажа
със вина, че се случи това!
В мене също silenzio има...
Ще го нося додето умра,
а пък тази банална картина
реставрирах за тебе. Сега.
© Росен Гъдев All rights reserved.
