Рибена чорба
РИБЕНА ЧОРБА
Идва лятната ваканция,
аз на село си отивам.
От града държа дистанция
и за него не унивам.
Баба винаги ме чака
и на спирката намира.
Щом пристигне влака
вкъщи ме прибира.
Чакат моите другари
да отидем на реката
и със въдиците стари
да поседнем до водата.
Вчера баба ми поръча
десет клена и един костур.
Няма значи да се мъча
да ловя голям амур.
Рибена чорба за дядо прави,
той от всички най я слави.
Даже свинското остави
в разрез с кулинарните си нрави.
Спирам рано до реката,
пробвам първо с червей.
Чакам, чакам в тишината,
имам здрави нерви.
Сетне сменям тази стръв,
нещо рибата се муси.
Мятам с хляб, един такъв,
който "долу" най се търси.
Нищо, нищо не кълве,
тези риби май ги няма?
Всички са отишли на кафе
чак в съседното дере.
Изведнъж реших проблема,
качнах риба за корема,
но една такава малка
сякаш детска залъгалка.
Бързо въдицата сгънах
и при баба, под сайванта.
Улова в ръката си опънах,
сякаш мряна цяла чанта.
- Ух, голяма, - баба се зарадва -
но ще трябва майче брадва
да ѝ вземеме главата.
Хей сега залагаме чорбата!
Тенджерата най- голяма
баба сложи на котлона.
Сетне, някак си припряна,
от водата сипа три бидона.
Десет моркова брадати
и кило нарязани картофи.
Десет чушки опашати,
лук за тридесет салати.
Осем рибени бульона,
мойта рибка - шампион.
Сол на вкус - един пакет
и котлона : "Щрак"- на Пет.
Дядо късно се прибра
от полето на каручка.
-Ах, ухае на чорба!
Рибена е! По поръчка.
Кусва със голямата лъжица,
чак мустаците му свирят.
Цели пълни три паници
сръбна и четвърта дири.
- Брей, че вкусна вкуснотия,
само риба не видях?
Сигурно ще е плакия
и забравили сте грах.
Баба страшно се ядоса.
- Тя е по рецепта нова!
А за рибата въпроса-
нямаш нáучна основа.
Тъй е хубаво при баба,
тъй е хубаво при дядо!
Там реката винаги е млада
и от детството ми е награда
© Хари Спасов All rights reserved.
