Ръцете на града са светлосиви птици
Ръцете на града са светлосиви птици,
гугукат, пълнят гушки и летят.
В очите, любопитните – съдби стотици
и отразените парченца свят.
По покривите плисва слънчева позлата,
дори колибите, порутени блестят
и вятър по фонтаните чертае път,
в очи на цвете, грее красотата,
несвойствено разнежен е градът.
Прелитат – синьото по гушките прелива,
прозвънват струни нежни - птичите пера,
понякога съдбата е добра,
главица свила под крилото им заспива,
сънува топло лято, кестен разцъфтял.
Животът птичи толкова по людски просто,
прикрива скърби, болки нищета, и жал,
като венец надгробен – оголели кости.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
