Oct 29, 2009, 12:55 AM

Само миг

Poetry

922 0 16

Беше измислица
с кънтящо в ушите ми - имам те.
Кратък блясък.
Искрица от нищото -
пареща, болна, безименна.

Бях те изгубил
в мрачните сенки на зимите -
шепа пясък,
през пръстите груби,
изтекъл в страстта на годините.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Laska (Ласка Александрова)

да!

2009-10-30T11:23:37+02:00
hixxtam (Найден Найденов)

И аз се радвам, Ани!
Благодаря, Бела!

2009-10-29T16:05:59+02:00
Човек (Анна Станоева)

Радвам се, че те посетих. Хубав стих. Благодаря!

2009-10-29T15:22:57+02:00
hixxtam (Найден Найденов)

Благодаря ви, че споделихте коментари!

2009-10-29T13:56:58+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Много доволна, че прочетох!!!

2009-10-29T13:05:08+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0