Седем
Седем нощи сатен и такава луна се показа,
не заспиваха седем доволно пияни щурчета
и помислил сънят, че душа оживява за празник,
примири се, когато кълбото магично засвети.
Седем бавни води, седем пъти щастливо преляха.
Седем пътя изгубиха своите кръстни посоки.
Седем дълги войни победителят в мен овещаха...
седма вечност да смята на седем секундички срока.
Седем пъти изскърца тогава вратата към ада
и отвори се бавно, но никой от нея не влезе.
Аз очаквах да дойде побъркан самотният дявол
и да фъфли прокоби с модерните свои протези.
Вместо него, дойде огледалото,
счупило рамка,
Седем пъти се смя, че не помня
с какво го разсмивам.
Седем пъти го гледах с очи изгорени от пламък,
а луната призна, че за седем луни е щастлива.
