Sep 15, 2022, 8:14 AM  

Сегашно безвъзвратно

  Poetry » Other
375 0 2

Училище, дърво,                      

под него - пейка стара.

Олющена от неразбиране,

срича мигове–инициали

и хлипа в тишина.

Очите й изтекоха от взиране,

очаквайки деца ... 

 

 

Стихчето е за Големите, от които зависи това да не става никога повече.

А за първокласниците и за по-големите ученици –

незабравими мигове и много, много успехи!

За учителите – успешна и присъствена учебна година!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© toti All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...