Събудих се, а още беше мрак,
земята бе унесена и тиха.
И аз, като неосъзнат сирак,
безропотно в ума си взех да скитам.
А там бе низ от чудни светове,
красиви като блян, зловещо – черни.
Не спира мисълта ми да снове
в пространствата на мойта лековерност.
И тъй пребродих хиляди места,
къде не се ли смях, къде не плаках.
Накрая разтреперан осъзнах,
щастливец съм – обля ме с цвят зората!
© Данаил Таков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
