Ще ти изпратя слънчева усмивка
по кораба отплуващ от брега
и сладка непресъхваща целувка,
която да те топли през нощта.
Ще ти изпратя сладостна въздишка
и поглед от жарава обладан,
ще ти изпратя златокоса нишка
и трепет, нейде тайно замечтан.
Ще бъдем двама в мислите навеки
и ритъма на стъпките - едно,
ще бъдат дните ни безумно леки,
ще чакаме живота-колело.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
