Ще ме подсетиш ли
Аз знам, че някой ден ще те посрещна,
приседнала на пътя ми във края.
Ще кажа нещо глупаво и смешно,
защото мисля, че ще те позная
по стъпките в безмълвието прашно,
по дирята от сянката ти бледа,
ще кажа нещо глупаво и смешно
от страх, че може би ще е последното,
(а себе си навярно ще изричам
и този път не ще играя роля).
Ще ме подсетиш ли как дръзко съм обичала,
отвътре как до смърт съм се разголвала,
от страх как съм ранявала ранявана,
как съм те търсила във болката си бяла
и колко възкресения прощавала...
Ще ме подсетиш ли, че съм живяла?
© Христина Мачикян All rights reserved.
