Ще знам, че Ти ме носиш на ръце
До мен вървиш и раните кървящи
лекуваш. Тихо, тихо е навън,
когато по душата остър дращи
венец невидим с болка – трън, до трън.
Не съм дорасла още, Боже, благи,
но с враговете ядох, а и пих.
Вечери тайни, дарове, облаги,
с един ли Юда щедро поделих?
И може би защото ме подмина,
на ордите им поривът нечист,
живях си в Гетсиманската градина,
без сребърник. Живот изписан лист.
По стъпките Ти лазех, все към храма,
видя ме и дари ми лъч един.
Криле дари, сега летя и няма,
душата бе - до светлото: - "Амин"!
И помъдрях. Душата – според ръста,
а юдите са сенки - без лице.
Щом падна, в светъл стих ще се покръстя –
ще знам, че Ти ме носиш на ръце.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
