Синя Атомна Бомба в зениците на Ники
Будят ме слънчеви карамфили.
Неоново-бяло злато в косите ми светли.
Будят ме слънчеви анемонии.
Да разроши къдриците ми летни.
Онези следобеди ленени с
кордели лъчисти.
Онези небесни корсети, пристегнали
изгреви карминени.
Да забравя за дъждовните феи.
За паяците разпънали на кръст,
залези притихнали.
За загубените амулети на чародеи
и вятърни харпии.
За звездни валкирии – с лунен прах
в небето.
За Анубис и Нефертити, с анх и
вечери сини.
Да помня пчелите с тичинки и
цветен прашец.
Да усетя онзи мирис на бял мускус,
плумерии и глицинии.
Да гадая по хиромантията на морето.
Прибоят му окъпан в златно вретище
и вятърен блус.
Гларус краде си питка в небето.
Слънцето мним крал в доспехи.
В дом от хиляди свещи и свита
в кехлибарен меланж.
Ще заложа на синьото лято, на
мидените острови.
Не си живял, ако не си имал онова
детство-с пясъчни замъци и
рапанени телефони.
Не ще понесеш, вятърко онези
мъгли синеморски.
От водорасли и приливи застинали.
Ще съм Боже, Калипсо - с
корабокрушение диво.
Съвсем по Одисей- от залезната
леш фар ще направя да свети.
На онзи удавник без име и сляп
Посейдон.
Ще съм Боже, Калипсо.
Не отива ти безсмъртие, драги човеко!
Кал си покрита с мускули и жили.
Не гледай накриво, бит си удавник-
в песента на морето.
Ще съм Боже, Калипсо.
Поема на Омир, Илиада на Нимфи.
Скалите черен гранит са и пристан-
за морето ми синьо.
16.06.2024г
Николай Василев
Успех на всички участници!
Всички сте много добри и талантливи!💖💖💖
Това е и моето виждане по темата-
пречупено през моята призма с хилядите
метафори и Бог знае, колко и какви
изразни средства.😅😅😅
© Николай Василев All rights reserved.
поетична заря...като ти прекипи виното е така
