Сказание за чистата сълза Песен - ІІІ
С плавен замах на крилете могъщи
кацна на твърдата гола скала
Черният дракон, качил на гърба
си снажен юнак и красива мома.
Пъргаво скочи Таян на земята
и на Зафира подаде ръка.
С лека усмивка пое я момата.
Мигом източи до него снага.
Бяха далеч в планината - високо -
дето орлите си свиват гнезда
на канара, обкръжена от пропаст,
непроходима ни пеш, ни с езда.
Въздухът, щипещ плътта мразовито,
ниско се стелеше в бяла мъгла.
Долу пресъхнало речно корито
губеше път във вековна гора.
Тъмнозелени огромни дървета
плътно покриваха стръмния склон
и се разливаха с ръст на джуджета
чак до далечния сив хоризонт.
Ярко блестяха - кристал и мъниста -
сребърно сини реки, езера.
Дето водата е винаги чиста,
сякаш невинна моминска сълза.
- Уж грее слънце, а цяла настръхвам -
рече Зафира с трептящо гласче.
- Но е красиво - Таян и отвърна
и я прегърна с грижовни ръце.
- Ехо... Гугутки - зад тях се разнесе
стържещ ушите им, призрачен глас
и продължи със нескрита насмешка
- Няма ли работа вече за вас?
Като ме викахте, бързахте много,
и озовах се пред вас на мига.
Я се стегнете, че вече не мога -
и изръмжа, - да издържам така.
Топла вълна изведнъж ги обгърна
и замириса на сажди и дим.
Въздухът стана горещ като фурна,
парещ очите, почти нетърпим.
После отново настана прохлада.
Младите рязко извърнаха взор.
Драконът, явно с голяма наслада
гледаше техния малък позор.
С поглед виновен Таян се усмихна.
Силно изсвири Зафира с уста.
Черният дракон лукаво им смигна
и с гръмотевичен глас се разсмя:
- Явно умът ви съвсем е изпила
чудната гледка от тая скала.
Не за това ви е дадена сила -
днес ви очакват велики дела.
Първо ще трябва да влезете в храма,
там да се взрете в кристалния куб,
да разберете какво ни заплашва
и да се върнете с вестите тук.
Аз ще ви чакам на входа, но знайте,
ако по залез ви няма пред мен,
щом на небето изгрее луната
няма да можем кошмара да спрем.
Върху широката скална тераса
бяха втъкани в изящен килим -
плочки от оникс и жълт алабастър,
огнен опал и зелен малахит.
В края на тази прекрасна площадка
във вертикалната, стръмна стена
бяха изсечени с горда осанка,
двама пазители - мъж и жена.
Скиптър от злато държеше жената.
С меч диамантен стоеше мъжът.
Ако човек доближи до вратата
най-вероятно го чакаше смърт.
„Само избраните могат да минат" -
надпис красеше гранитния герб
върху вратата, но с думи незрими.
„Който не вижда - да бъде проклет."
Тръгнаха бавно Таян и Зафира,
крачка след крачка вървяха напред.
Знаеха те, че не бива да спират.
Имаха дълг, бяха дали обет.
Щом наближиха вратата масивна
някаква сила внезапно ги спря.
Глас се разнесе и строго запита:
- Как ще преминете тази врата?
Младите знаеха тайните думи
и му отвърнаха хором така:
- Само избраните могат да минат.
В камък превърна се вярна снага.
Пак ги попита гласът исполински:
- Как ще преминете тази врата?
- Само избраните могат да минат.
Но вкамениха се чак до врата.
Трети път същият глас ги попита:
- Как ще преминете тази врата?
- Само избраните могат да минат -
викнаха двете Човешки чеда.
И светлина върху тях се разнесе.
Думи изгряха сред черен гранит,
с пламъци сребърни - видими вече: -
„Нека избраните влязат сами."
Пръсна се с трясък вълшебният камък.
Нежен ветрец го отвя надалеч.
Грейна в зениците приказен блясък -
знак, че достойно избрани са те.
После вратата сама се отвори,
пътят към древния храм се разкри.
Глас на грижовна жена проговори: -
Влезте младежи с невинни души.
Речено - сторено. Влязоха в храма.
Крепка увереност стреса смени.
Бяха изпитали радост голяма,
без да забравят защо са дошли.
Сумрак обгръщаше малката зала,
с фино гравирани черни стени.
В дъното светеше тихо олтарът
с нежнозелени вълшебни лъчи.
Върху масивна гранитна поставка
ярко блестеше кристалният куб,
гладко полиран, безкрайно отдавна
беше поставен на камъка груб.
Ехо подемаше в ритъм пулсиращ
тихите стъпки на леки крака.
Щом приближиха Таян и Зафира,
сякаш кристалът пред тях оживя.
Гъста мъгла го изпълни отвътре,
сляха се с нея искрящи очи.
Нямаше в гледката вчера- ни утре -
само картина, която горчи.
Дълго ли, кратко ли - никой не знае,
страшната сцена пред тях продължи.
После внезапно изчезна в безкрая.
Бяха разбулени древни лъжи.
Двамата млади опасност открили,
бързо обърнаха гръб на куба
и призоваха свещените сили
да ги закрилят на път към дома.© Яким Дянков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прочетох и трите досега отначало и продължавам. Харесва ми, че има истински поети тук. Чета с удоволствие.
-
Навлизаме в приказния свят!Поздрав!
-
Невероятно хубаво и приказно, а аз съм пропуснала предните две части и сега веднага ще отстраня този пропуск. Браво!
-
Очаквам с интерес продължението!
Поздравления, чета те с интерес! -
Оооо, страхотна приказка!
Браво, Яким!
Поздравления! -
Е, поздравления и добре дошъл! Трудно се запазва ритъма пък и интереса на читателя при толкова дълга творба, но ти си се справил отлично.Браво!
-
За всички които проявяват интерес или любопитство, или просто случайно се питат - Ще има продължение
-
Бях отчаяна от посредствените творби,които днес прочетох.Незнайни приятелю,стискам ти ръката за прекрасната творба.Поздравления и ще чакам продължение!!!
-
И става все по-хубаво! Благодаря, поете! Поздрави!
-
Великолепна творба!Поздрав,Яким!
-
Най-голямата радост за мен, а и за всеки пишещ, е удоволствието, което предизвиква четенето на творбата ми отчитателя. Благодаря ви, че го споделихте. Честит празник на поезията и от мен - за всички!
-
Много стойностна творба!
Красиво написана! -
Много, ама много ми хареса. Майсторски написано, Яким!
Ще чакам и продължение.
Поздрав и честит празник, Ден на поезията. -
евала ти разказвачо.Най-сърдечни поздрави.
-
Стария дракон усти с носа си
сигурен знак за голяма беда...
"Третата песен отдавна я търсих"-
благодареше човека с брада.
Джуджето с арфата скимна ехидно-
"Затуй е "Тайната" песен това,
някои я знаят, а други я търсят"
и сложи в огъня още дърва. -
Трудно се пише поема...при това толкова
красива и стойностна творба! Браво!
с обич, Яким. -
Благодаря за интереса и високата оценка, Василена! Радвам се че ти харесва.
-
Приказно,чудесно, поетично майсторско! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
