Apr 6, 2017, 10:33 AM

Скитница

  Poetry » Love
940 3 6

Скитница в съня ми

 

Скитница във моя сън си ти...

Бродиш и ме търсиш в тъмнината.

Хиляди рекламни светлини

светят, но не топлят те душата.

 

Пусти тротоари. А студът

стиснал е с мъртвешки пръсти мрака.

Тихо е и вече спи градът.

Скрита нейде самотата чака

 

да те сграбчи в своите ръце,

във прегръдките си да те вземе,

топлината в твоето сърце

с ледена целувка да отнеме!

 

Ти се скиташ. Търсиш ме. Ела!

Искам с теб да тръгна под звездите.

Подари ми малко светлина!

Съживи отново в мен мечтите!

 

Скитнице, която и да си,

непозната, мамеща, потайна!

Нощем в сънищата идвай ти!

И това да бъде наша тайна!

 

С тебе тъй красива е нощта!

Искам те! Безумно те желая

скитнице – отронена сълза!

Аз съм тук. Къде си ти не зная!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...