След нас кривачка думи ще остане
Съставките за щастие? Усмивка,
една любов, ала "родена с риза"
и ориста, горчива, или пивка,
поет да си. И до звездите близо.
В очите на дете почуда синя,
която след хвърчилата се носи,
след всеки удар: И това ще мине!
И важното – и кой си, и с кого си.
А делникът надолу все ни дърпа,
с баналности тъги, проблеми разни...
Смъртта едничка "вързана е в кърпа",
но не ни пука! И това я дразни.
С наздравици за себе си и тия,
които хвърлят камъни, но нека,
сме лудите, които с Бога пият –
да понесат съдбата си нелека.
И ако има рай, (а обещан е),
с рецептата за щастие... Едва ли!
След нас кривачка думи ще остане
и времето, в което сме се смяли.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
