Словесни ветрове
-
”... речта е кръв, кръвта – пресветла реч.”
"Думите са вятър"
Валентин Чернев
Щом думите са вятър, както казваш,
то нека всесезонно да не спират –
победни – из космическата пазва
с ”наточен меч”,
кама
или рапира.
И нека след великия им полет
треперят от речта дори звездите.
Как би описал есен или пролет?
И как без думи можеш да попиташ
децата си – за приказка любима,
любимата – за чувството голямо,
голямата любов – за всичко зримо?
Как би попитал ”Гладна ли си, мамо?”
Щом думите са вятър, нека носят
"гореща кръв и вкаменена лава”,
и стихове, признания, въпроси...
Словата-вятър –
те след нас остават.
-
© Станислава All rights reserved.
