Слънчево зайче
На миглите ми заспива
сълза
самотно-горчива -
бисер от раковина отронен.
Споменът боли.
Ужасно.
Убива ме.
През завесата се промъкна
слънчево зайче.
Заподскача.
По килима.
По стените.
По косите ми.
Закачливо.
Събуди ме.
Усмихнах се...
Жива съм.
01.03.2010г
© Ваня All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
