Слънчев, слънчев слънчоглед,
с братя и сестри безчет,
на слънцето ли сте деца,
поникнали от таз земя,
че денем търсите сами,
да ви погали със лъчи,
а вечер Слънчо щом заспи,
склонявате и вий глави.
И пак на утрешния ден,
със поглед в изгрев устремен,
посрещате го призори,
а то с целувка ви дари.
© Ивета All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
