Смали се лятото
Ограничихме се, на времето във рамките.
Изпрах и сгънах лятната ти риза.
Прибрах бермудите ти, роклята с презрамките.
Край лодките на чироз замириса.
Смали се лятото. Във топлите си длани
събрах го нежно, за да не измръзне.
От него само спомен ще остане,
от шепите ми като се изплъзне.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
