Nov 24, 2010, 5:53 PM

Софра за врабчетата 

  Poetry
2436 5 41

Софра за врабчетата

 

Елате да се стоплите, бе хора –

сега ще ви подпаля стих и песен,

ще дръпна двете излинели щори,

ще ви постеля облаче небесно.

И без това ме гони тиха лудост –

на бял кон вятър откога ме вее.

Щом само три дни трае всяко чудо –

какво му е на нокти да живееш?!

 

Какво му е дори да не живееш?

 

Елате на софрата ми, че имам

от лани вино – няма ги мъжете.

Един си тръгна, други се спомина

и бурето да ритна под въжето

ми иде. Но да мине тази есен –

знам въздухът как става на решето,

надупчен от снежинки и от песен,

натикан от безкрая във кьошето.

 

Елате – да премине тази есен.

 

Тук идват две врабчета на перваза –

раздърпани, премръзнали и гладни.

Не искам щурав вятър да им каже,

че просто гръмнах, гръм когато падна,

че слънцето в един разголен юли

опече ме – окото му не мигна.

Елате ми. И нищо не сте чули.

След вас на пръсти тихо ще раздигна.

 

... и  ще изтупам спомена от юли.

 

 

 

 

 

© Галена Воротинцева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Грабна ме от първия, до последния стих!
  • Такава емоционалност как заразява
  • !
  • Ех, че хубав стих! Много ми хареса!
  • "знам въздухът как става на решето,
    надупчен от снежинки и от песен,
    натикан от безкрая във кьошето. " Благодаря!
  • Дойдох, нахрани ме и ще се върна, когато изпитам глад за Поезия.
  • Не губи спомена, Гал ...
    Отново иде юли ...
  • Закъснях..но пък...ТУК СЪМ!
  • Привет!
    Вие наистина го направихте...
    "Елате да се стоплите, бе хора –
    сега ще ви подпаля стих и песен,..."
    Поздравления!
    Весели празници!
  • Ама... разплака ме, Гал!
    ****** !!!
  • Така си го изтупала тоя спомен, та чак до висините се е вдигнал!
    Браво, Гал!
  • Дойдох да се стопля
    и да подишам поезия!
    Честито награда!
    Поздрави, Галена!
  • Приятна поезия Много топла! Хареса ми! Поздрав... и благодаря за енергията от Юли : Чу ли? :::::))
  • Уютна толина има в стиховете ти...
    Харесах!Поздрав!
  • И ние, врабчетата, минахме тихо и на пръсти, защото тъжната музика на човешките сезони кара и врабците малко да помълчат.
  • Здравей! Прочетох това стихотворение, и други видях...
    Страхотно пишеш!!!
  • Едно лондонско измръзнало врабче ти благодари тази сутрин за тази поетична богата трапеза, Галена...
  • Благодаря ви, приятели, че дойдохте - да премине тази есен. И да сме заедно във всички следващи сезони. Обич ви пращам!
  • Съпреживях! И някак топло ми стана на душата... Та макар и с малко закъснение - честита награда!
  • Честита награда и от мен, Галена! Ти не ги грабваш тези поетични награди, а ги изковаваш с всяка дума в стиховете ти,заслужени и неоспорими! Бях врабче на перваза ти, махнах ти с крилото си - позна ли ме, мила?
  • отново съм тук, мила Галена...да се стопля...
    и да ти честитя наградата...заслужаваш високо отличие,
    прекрасна поетеса...в душата си ми...прегръщам те.
  • "Но да мине тази есен –

    знам въздухът как става на решето,

    надупчен от снежинки и от песен,

    натикан от безкрая във кьошето."

    ... И ще отмине- като от одраскано
    по облото коляно на детинството.
    Ще се броим - хранилки за пораснали
    преситени от спомени и истини...

    Ръкопляскам,Галена!И честита награда!Благословена си!


  • Туй - то гостоприемство! По Воротинцевски! И аз отпих от теб, наздраве с ланшното вино!
  • трошиците... за някои са богата трапеза.
  • Галена, като кацна на твоя прозорец, се чуствам като пълнен пуек (така преяждам с качествена храна... че не ми се лети)! Но!... за сметка на това съм щастлив- все едно ме е помилвал Барак Обама!
  • Аз пак съм тук!С много,много - лалета,взех ги от моята си страничка.Опазени от студа!Пожелавам ти един чудесен ден!
  • ...Сега сме вече по-малко сами..
  • стоплих се, отпих глътка великолепна поезия...
    и тихо на пръсти си тръгвам...за да се върна пак на твоята
    богата поетична трапеза...с възхищение, прегръщам те, мила Галена.
  • Седна ли на поетичната ти софра, Галена, не ми се става - толкова богата е тя!
  • Това стихотворение грабна наскоро висока национална награда за поезия в престижен литеатурен форум,но не само това е причината да се спра тук. Истината е, че Галена Воротинцева има умението и нагласата да пише като за последно и всяка нейна дума тежи като воденичен камък, кара ни да й вярваме. Кара ни да съпреживяваме нейния свят и дълго след това да сме подвластни на магията й. Сполай ти, Сестрице. Стопляш ни в навечерието на зимата. Ив
  • Харесах!
  • И аз бях на перваза ти,и аз си клъвнах - зрънце,което ми стига за дълго!Милата ми Галена!Прегръщам те,където и да си,да е хубав денят ти,хубав като стиховете ти!!!!!
  • Засища твоята поезия Галена! Благодаря ти!
  • Една разпознаваема поезия... Стоплих се и аз!
  • Топлят думите ти, Гал!
    Прегръщам те!
  • Издухай този спомен, Галена, щом ...и окото му не е мигнало...
    Дълбок подтекст!
    И стих, достоен за Перото ти!
    Поздрав!
  • Неповторима си и неподражаема!Поезия си....
  • Харесах много!С поздравления, Галена!!!
  • хубавооооооооо
  • Само да мине тази есен, Гал...
    Само да мине...
    Бях и аз на твоята софра!
    И ми беше топло и хубаво!
    Благодаря!
  • Стоплих се.
Random works
: ??:??