Софра за врабчетата
Софра за врабчетата
Елате да се стоплите, бе хора –
сега ще ви подпаля стих и песен,
ще дръпна двете излинели щори,
ще ви постеля облаче небесно.
И без това ме гони тиха лудост –
на бял кон вятър откога ме вее.
Щом само три дни трае всяко чудо –
какво му е на нокти да живееш?!
Какво му е дори да не живееш?
Елате на софрата ми, че имам
от лани вино – няма ги мъжете.
Един си тръгна, други се спомина
и бурето да ритна под въжето
ми иде. Но да мине тази есен –
знам въздухът как става на решето,
надупчен от снежинки и от песен,
натикан от безкрая във кьошето.
Елате – да премине тази есен.
Тук идват две врабчета на перваза –
раздърпани, премръзнали и гладни.
Не искам щурав вятър да им каже,
че просто гръмнах, гръм когато падна,
че слънцето в един разголен юли
опече ме – окото му не мигна.
Елате ми. И нищо не сте чули.
След вас на пръсти тихо ще раздигна.
... и ще изтупам спомена от юли.
© Галена Воротинцева All rights reserved.
