Feb 7, 2022, 6:58 PM  

Спомен

  Poetry
789 4 5

Ефирен спомен от прекрасен полет.

Перо от нежност кацнало в дланта.

Мечта щастлива с аромат на пролет.

Любовен сън, илюзията на духа.

 

В небето синьо заедно летяхме.

Забравихме за сивата мъгла.

Крила и слънце, танцът бяхме.

Две птици в бяла светлина.

 

Прелитахме над облаци воали.

Окъпахме се в слънчеви лъчи.

Той вятърът душите ни погали.

Просторът е създаден от мечти.

 

Светкавица... Светът се разпиля.

Изчезна някъде в безкрая.

Перцето стигна майката Земя.

Самотен спомен бе от Рая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гедеон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...