Aug 13, 2011, 10:05 AM

Спомен за дъжда 

  Poetry » Love
5.0 / 11
842 0 14

 

За теб мечтая в лятната си нощ

сред огъня на живите ми спомени.

Луната пак е като златен грош

и вятърът с прибоите се гони.

 

Морето пак е същото, но знам,

че с него днес танцува тишината.

Брегът е тъжен. Няма го дъждът,

без който аз съм вик от чуждо лято.

 

Наливам си от спомена тъга,

изпивам я до дъно и съм жадна.

А може би аз днес не съм сама,

щом с този дъжд очите ти откраднах?

 

И щом намирам смисъл да вървя

и в летните си нощи да те търся,

навярно е безкрайна любовта

и с всеки топъл дъжд ще се завръща…

 

 

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works