Спомен за дъжда
За теб мечтая в лятната си нощ
сред огъня на живите ми спомени.
Луната пак е като златен грош
и вятърът с прибоите се гони.
Морето пак е същото, но знам,
че с него днес танцува тишината.
Брегът е тъжен. Няма го дъждът,
без който аз съм вик от чуждо лято.
Наливам си от спомена тъга,
изпивам я до дъно и съм жадна.
А може би аз днес не съм сама,
щом с този дъжд очите ти откраднах?
И щом намирам смисъл да вървя
и в летните си нощи да те търся,
навярно е безкрайна любовта
и с всеки топъл дъжд ще се завръща…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
