Dec 20, 2011, 11:07 AM

Спорове

  Poetry » Love
597 0 5

Спорове

В домашната сцена нараства волтажа...
Чернеят от злобата гневни очи..
Аз спорове жалки пред вас ще покажа.
Най-често защото за тях си мълчим…

Какъв им е спорът, те даже забравят.
А спорят жестоко, защото са в спор…
Те свойто достойнство в пепел оставят...
На битката после ще правят разбор…

Те като петлите до кърви се бият.
Те късат парчета от чуждата плът.
Докато честта си в това  не убият.
Доде не загубят обратния  път…

И тъй - наранени, оплюти и жалки,
те смачкват фасона на любовта…
Убиват голямото в спорове малки...
Защо ли е толкова глупав света?!…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...