Среща
оставаш
в тишината след
поредната размяна на приветствия
търкалят се навред
парченца от възможни съответствия
присядаме до мисълта
разравяш спомена за да намеря
око за зъб захапка за греда
в пустинята на вечните химери
а моят луд дъждовен свят
едва ли ще си озапти водите
от гребане срещу вълните вече ме болят
на всички намерения мечтите
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря, Солвейг, изпратеното-получено и скътано. Сърдечни поздрави!*
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
