Среща
оставаш
в тишината след
поредната размяна на приветствия
търкалят се навред
парченца от възможни съответствия
присядаме до мисълта
разравяш спомена за да намеря
око за зъб захапка за греда
в пустинята на вечните химери
а моят луд дъждовен свят
едва ли ще си озапти водите
от гребане срещу вълните вече ме болят
на всички намерения мечтите
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря, Солвейг, изпратеното-получено и скътано. Сърдечни поздрави!*
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
