Едно дърво - основна част в гората,
едно писмо - написано с душата,
едно око - и в него пак сълзата,
едно легло - след него самотата.
Един двубой - със ясен победител,
сиренен вой - съветски изтребител,
червен конвой - за някой VIP служител,
красив прибой - за конската обител.
Една луна - и прилива в морето,
една мечта - усмивката в детето,
една врата - затворена в небето,
една кама - пронизваща сърцето.
© Валери Янев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Радвам ти се
