Mar 3, 2018, 1:23 PM

Стихия си

  Poetry
494 1 6

Бризът ли морски те довя

или си плод на лятна буря?

Когато първо те видях,

към тебе всичко в мен се втурна.

 

Разтърси ме от А до Я

и целият ме разтрепери.

Не мога вече аз да спра,

разкри пред мен вълшебни двери.

 

Да имам твоята любов

и да остана с тебе още -

дори минута съм готов,

аз вече сън да нямам нощем.

 

Оставам всичко да решиш,

отвлече ми без жал душата.

Щом всички карти ти държиш,

докрай ще плащам аз цената.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...