Умря поетът в силата си нежна,
умря и се роди прекрасен, снежен.
Прегърна пелените нови, страстни
и се усмихна в бъдещето ясно.
Не го бе страх от новата стихия,
не го бе страх от мрежите ужасни.
Единствено се радваше на тия,
които носят своите рани страстни.
Поетът промълви през мрака бурен,
на себе си самотни думи каза,
обърна се, преви се в смях безумен
и заискри, запали се, премазан...