Jul 16, 2020, 8:00 AM

Светлина на хоризонта

  Poetry » Other
694 1 2

Земята е суха,
земя на тъга...
Нима не дочухме
гласа на страха?

 

В неделя красива
по белия свят
животът почива,
а аз съм богат,

 

защото Живея
щастливия ден,
защото се смея
до хора сред мен;

 

защото копнея
за мир и любов,
защото за нея
съм залез и зов.

 

Защото се лея,
защото летя.
Животът е фея
а ти – светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...