Сянка на кълвач
Какво ли дириш тука, птиче клето,
сред лудницата в градския коптор?
Избягай някъде далеч, където
расте калина или дъхав бор.
Със теб да литна искам, но не мога.
Нали за полет нужни са крила?
Отдавна нося тъмната тревога
за век един – напълно пропилян.
Но аз познавам треската, която
не дава на душата ми покой.
Мечтаех някога да бъда вятър
или градушка в яростен порой.
И думите, които ще откъртя,
да падат като камъни връз тез,
които по рождение са мъртви,
но крачат още живи и до днес.
В душите на изгубените хора,
да вляза със нахлуващия здрач
И вярвам, че ще почна да говоря,
превърна ли се в сянка на кълвач.
В. Йотова, 13 юли 2019, София.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Предпоследният куплет е много хубав и впечатляващ. Разбира се и цялото стихотворение, но аз си избрах. Поздравления!
-
Благодаря, Меги
-
Хубаво е, Вале!
-
Светла седмица, приятели
Генек, парадоксално, този кълвач го чух в София. Тук си имаме всичко - и чайки, и катерички -
Мъртви души живеят в живи хора...
Много си права тук!
Поздравявам те. -
Поетът - връзка с природата. Това видях в това стихотворение. Хареса ми! Поетът - способен да накара хората да избягат от сивотата, безцветието и да намерят те на кое са сянка...
-
Кълвач в града... Поет сред пазарния свят...
Хубаво.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
