Сълза и усмивка от злато по- важни са
-Недей се ядосва- ми казваше някога,
покойната баба, що нося ù името.
- Със Господа, чедо, недей да се караш,
че всичко отгоре е вече написано.
Това, що го нямаш, не топли сърцето ти
и празна остава душата дори,
дома да напълниш до покрива с вещи,
туй що притежаваш ако не цениш.
А аз се подсмихвах. И исках. И исках.
От всичкото шарено много. И тутакси.
Животът обаче, така ме притисна,
че с времето стигнах до същите изводи.
Сега оценявам на слънцето изгрева,
на птиците песните и на щурчетата.
На маса щом седнат усмихнати близките
това е, което разтапя сърцето ми…
Окото човешко и много, и малко
обхваща и иска видяно и чуто.
Сълза и усмивка от злато по-важни са.
- Недей се ядосва!- повтарям на внучката.
© Дочка Василева All rights reserved.
