Сълзите на клоуна
Кал от сърцето по разядени вени се стече.
Мълчаливо детенце безръка кукла изхвърли... (И остана в мрака.)
Очите за щастие крещяха. Сърцето безумно кървеше.
Черни гарвани. В очите. Мъртва душа.
Свят, в който раните са белези от удари.
От думи нелечими. (Не искам прошка.)
Basta!!!
Животът ти на сцената е фарс. (Кой от ангелите всичко ми отне?!)
За последно захаросано щастие пробутвам. На бис.
(Притварям очи. Прости ми.)
Сълзите на клоуна са просто грим.
© Самота All rights reserved.
