Сън сънувах... странен сън.
Че Народа наш любим...
потънал е в измамна крива,
спиралата на злъч горчива.
За него много се кълнат...
но надали душата си за правда
ще дадат. Пустиня, но пясъкът е скъп.
А Народа ни потъва в скръб.
Рибата в пустинята не вярва...
землякът пъпа си в' вода не пуска!?
Крадецът на честния не вярва,
а тихият изчезва от земята.