Сърдечен ремонт
-----
Безуспешно опитвах да скрия
всеки спомен от прежни любови.
Падах в дупки и хващах корията,
и прегръщах вековните борове.
Ремонтирах вратата, прозореца.
Прекроявах пердетата — лунните,
и притихвах във свят илюзорен
за кипящи в ръцете ти струни.
Боядисвах отново в червено
на сърцето безкръвно стените —
да те пусна да плъзнеш по вените,
да останеш във мене занитен.
Колко труд е заминал напусто! —
дъх стаила под твойта прегръдка,
вече зная — взаимното чувство
прави извор от малката глътка.
Ето днес — и звездите подеха
с нежни звуци, от залез прежурени,
на изпято "Обичам те!" — ехото —
с твоя глас, отразен в абажура...
-----
© Станислава All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Обичам да те чета!
Поздравления, Стани!
-
Благодаря ви,спокоен и поетичен уикенд!
-
Колко труд е заминал напусто! —
дъх стаила под твойта прегръдка,
вече зная — взаимното чувство
прави извор от малката глътка.
Без думи съм... -
Харесах! Поздрав, Стенли!
-
"...взаимното чувство прави извор от малката глътка"!
Толкова е вярно и точно! -
Прекрасно!
-
Хубава поезия Стенли,поздрави!
-
..."вече зная-взаимното чувство
прави извор от малката глътка."-Поздравления! -
Със Смиф Много ми хареса.
-
"да останеш във мене занитен"
харесах си го! -
От абажура си направила любовна камбана.
Чудесни метафори, страхотно стихотворение!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
С голямо удоволствие те чета.