Сърдечен ремонт
-----
Безуспешно опитвах да скрия
всеки спомен от прежни любови.
Падах в дупки и хващах корията,
и прегръщах вековните борове.
Ремонтирах вратата, прозореца.
Прекроявах пердетата — лунните,
и притихвах във свят илюзорен
за кипящи в ръцете ти струни.
Боядисвах отново в червено
на сърцето безкръвно стените —
да те пусна да плъзнеш по вените,
да останеш във мене занитен.
Колко труд е заминал напусто! —
дъх стаила под твойта прегръдка,
вече зная — взаимното чувство
прави извор от малката глътка.
Ето днес — и звездите подеха
с нежни звуци, от залез прежурени,
на изпято "Обичам те!" — ехото —
с твоя глас, отразен в абажура...
-----
© Станислава All rights reserved.
