Взех устните ти,
твоите клепачи,
трапчинката на твоята брадичка,
онази бенка под окото,
горещите ти длани,
поривите на внезапна нежност
от докосването на телата ни.
Вдъхнах му дихание
от моята надежда
и го поселих
в Едемската градината
на сърцето си,
сред злачните треви на
любовта ми.
Каква горчива безвъзвратност,
Господи, в плача ми
отвъд високите стени на Рая!
© Boyana All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
