Тази женска любов
Ти защо ù отключи сърцето си? Грешка!
Да си беше научил урока с годините -
като всички жени по природа е вещица,
а пък ти си поредния случен наивник.
Не мълчи. Разкрещи се, изкашляй отровата.
Като гнили хралупи са празни очите ти.
Ти какво - ще ù палиш кандило до гроб ли
и бездомен от скръб подир нея ще скиташ?
Утре друга ще тръпне на твоя олтар,
ще те пият греховни очи и обятия.
Тази женска любов е най-сладкия дар.
И най-лютото женско проклятие.
© Христина Мачикян All rights reserved.
