Теб, Родино – ябълка от злато
Стиска пръст, в ръката на дете си,
ален цвят – в косите на момиче.
Песен си, що вятърът разнесе
и на тебе раят ми прилича.
Кървавите ризи са опрани,
спят отдавна синовете твои.
Само ехо, нощем, из Балкана,
плаче, сред трънаци и усои.
Споменът за тях не ще угасне,
щом туптят сърцата наши тръпни.
Майчице, изстрадала, прекрасна,
враг не ще на прага ти да стъпне!
Преклонете, българи, челата
и навеки своя дом пазете.
Теб, Родино – ябълка от злато,
с житени ръкойки край нозете.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
