Магнетичен, различен, усмихнат,
преди време те срещнах. Случайно?
Ти ли беше - със стъпки притихнали -
във съня ми пристъпваше бавно?
Ти ли беше в сълзите изплакани
и в мечтите за бъдеще влюбено?
Ти ли беше момчето очаквано,
дълго време пътя изгубило?
Ти си бил! Аз познах те, усетих,
че си този, когото мечтах!
И се влюбих. Със трепет в сърцето
сякаш нов живот заживях!
© Ивелина Тодорова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
